Jul 3, 2011, 6:38 PM

Обречена

  Poetry » Love
927 0 9

 

 

 

Аз слънце ще стана - да огрявам дните ти
и дъжд ще съм - да поливам мечтите ти.
И сълза от реката - да мокря ръцете ти,
и трева, по която да стъпват нозете ти.


И роса по тревата ще бъда -
да  съм свежа и нежна за теб.
И прашинка, и вятър небрежен,
и тихо, и бурно море...


Само съпруга не можах да ти бъда,
нито  дъщеря ще ти  родя,
защото остана докрая верен
на своята красива жена...

 

 

 

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=4ht4rzNZBC8

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Великова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех, Жу...
    Обичай го и не очаквай нищо от него... Това е повече отколкото да му бъдеш жена... да му родиш дъщеря...
    Да даваш любов и да я приемат, макар и да не получаваш нищо в замяна... повярвай ми - това е най-великото щастие...
    Този стих... може да прозвучи банално, но нека ти го кажа - не е близък до мен, той Е в мен...

    Поздрав с нещо мое

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=81581


    Аплодисменти за теб!!!
  • Аз обичам тази песенна унесеност на Жули, сълзите които тя оставя на белия лист - всеки може да се огледа в тях и да намери себе си. Поздравления, земляче мило...
  • "Заслужени аплодисменти"???
    Това за лирическата ли?

    "Поетично - музикално великолепие!" -> ето това вече не е вярно. нито една от тези думи не може да се касае до този откровено слаб текст.

    Започва недотам зле и ...дотам.

    П.П. Имам въпрос: Каква е далаверата лирическата да мокри ръцете му? Сериозно питам.
  • Хубав стих за женска орисия... да бъдеш винаги "другата" жена....
  • ... пустата му вярност - мнима и реална...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...