Обречени на самота
Тя беше тук – самотна и прекрасна.
Тя бе тук - не чакаща, но чакана.
Но как за копнежа си да ù призная
и как да се разкрия, че я желая.
Той стоеше там, но не се помръднах.
Той стоеше там, но не изчаках и си тръгнах.
Не му дарих усмивка, нито поглед
и поех отново в самотния си полет.
Тя и той бяха там, но не посмяха
да направят по крачица един към друг.
Една усмивка, поглед или дума ги деляха,
но не преодоляха вродения си смут.
Това се случва често в живота.
Получаваме шансове за щастие и радост,
но ги пропиляваме заради постояната си плахост
и сякаш се обричаме сами на самота...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димо Все права защищены
