dimex666 (Димо)
33 13
10.08.2012 г., 12:20 ч.

Обречени на самота 

  Поезия
977 0 7

 

Тя беше тук – самотна и прекрасна.

Тя бе тук - не чакаща, но чакана.

Но как за копнежа си да ù призная

и как да се разкрия, че я желая.

 

Той стоеше там, но не се помръднах.

Той стоеше там, но не изчаках и си тръгнах.

Не му дарих усмивка, нито поглед

и поех отново в самотния си полет.

 

Тя и той бяха там, но не посмяха

да направят по крачица един към друг.

Една усмивка, поглед или дума ги деляха,

но не преодоляха вродения си смут.

 

Това се случва често в живота.

Получаваме шансове за щастие и радост,

но ги пропиляваме заради постояната си плахост

и сякаш се обричаме сами на самота...

© Димо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво и то много! Силна творба!
  • Благодаря ви!
    Melancholy1 (Надежда ),а колко често ни се е случвало,просто да пропускаме моменти заради разни предразсъдъци. Ако всеки усещаше момента,нямаше да има тлкова самотни...нещастни хора.
    daninad (Дани ),може би е така,но никога не съм пробвал да пиша проза,а и нима има тема-табу за поезията или тема,подходяща само за прозата...Според мен е важен изразния похват,а аз съм ползвал стихотворния. Не казвам,че се е получило екстра,но се опитвам...
  • Има нещо тука, ама ако го напишете като проза, едва ли ще е различно
  • Съгласна съм! Поздрав!
  • Това се случва често в живота.
    Получаваме шансове за щастие и радост,
    но ги пропиляваме заради постояната си плахост
    и сякаш се обричаме сами на самота...

    Така е!Смелите винаги живеят за момента и в него!
    А всички плахи се обричат на самота или нещастие!
    Много ми хареса!
  • Мисля, че всеки усеща подходящия момент, когато иска да направи първата крачка! Поздрав, Димо!
  • и сякаш се обричаме сами на самота...

    Винаги се страхуваме да използваме момента, а?
    Поздрав!
Предложения
: ??:??