1 апр. 2008 г., 17:25

Обреченост...

1.4K 0 5
Търсихме се!
А може би случайно се открихме...
Намерихме се!
Или напразно душите си разкрихме...
Искахме се!
Навярно с право чувствата си скрихме...
Влюбихме се!
От страх и тях убихме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДРУГА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • разкош!
    и много истина в него!
    поздравчета!
  • Великолепно!Прегръдки,Дона!
  • Чак ми стана тъжно накаря...защото се сетих за едно нещо,което бях чела-някои хора притежават от щастието само страха да не го изгубят!Наслаждявяй се на чувствата...без страх!поздрав!
  • Най-големият страх е страхът от страха.Нищо не е напразно.Не се крий дори да боли.Страхотен стих.
  • Не се поддавай никога на страха!
    Поздрав за стиха! 6+

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...