Оброчно
Сякаш тази нощ венча Земята –
прати ѝ оброчно пълнолуние…
С ветрове поиска ѝ ръката,
тях калеса като стари кумове.
Както обичаят повелява,
кат от бели дрехи ѝ облече.
Храм от снежни преспи ѝ направи,
всички грехове от нея свлече…
И така, нагиздена и бяла,
тя отърси старите си болки.
Но успя ли всичко да забрави?
Раните кървяха все дълбоки
и зловещи, като тъмна клетва,
сечени коварно и подмолно.
Виж, и днес в съня си потреперва,
щом я стигне спомен за тревоги.
Тази нощ и аз съм по-различна,
и смълчана, пия белотата…
Щом нощта във бяло ми се врича,
чиста ще се потопя в зората.
А Земята,… вечно ще възкръсва,
с всяка зима още по- красива.
Тази нощ луната ми е пръстен -
снежната ѝ клетва ми отива…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
