Оброчно
Сякаш тази нощ венча Земята –
прати ѝ оброчно пълнолуние…
С ветрове поиска ѝ ръката,
тях калеса като стари кумове.
Както обичаят повелява,
кат от бели дрехи ѝ облече.
Храм от снежни преспи ѝ направи,
всички грехове от нея свлече…
И така, нагиздена и бяла,
тя отърси старите си болки.
Но успя ли всичко да забрави?
Раните кървяха все дълбоки
и зловещи, като тъмна клетва,
сечени коварно и подмолно.
Виж, и днес в съня си потреперва,
щом я стигне спомен за тревоги.
Тази нощ и аз съм по-различна,
и смълчана, пия белотата…
Щом нощта във бяло ми се врича,
чиста ще се потопя в зората.
А Земята,… вечно ще възкръсва,
с всяка зима още по- красива.
Тази нощ луната ми е пръстен -
снежната ѝ клетва ми отива…
© Йорданка Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Аплодирам те и аз - за този стих!
-
Харесах!
-
Браво и от мен,Дани
-
Поздравления, Дани. Винаги си струва човек да се отбие при теб...
-
Ама много ти отива! Привет, Дани
-
Белотата ти стопля!!!Поздрави за хубавия стих и от мен!
-
Много ви благодаря, приятели!
-
За стойностното и красивото - аплодисменти!
-
Хубав стих!Харесах!Поздрав Дани!
-
Аплодисменти!
-
Като пречистване и възраждане е!
Удоволствие е всеки прочит!
-
**********!
-
Клетвата на луната от женското начало, звучи като обет за плодородие...
-
Харесах и аз и мисля,че Дарина е казала всичко друго.
-
Позволявам си да споделя, че дискусията между поетите ми е много полезна.
Мога само да им благодаря за безценните уроци.
Дани, всеки път успяваш да въздействаш по неповторим начин със стиховете си! Поздравления! -
Невероятно въздействащо - внушение...!!!
"Виж, и днес в съня си потреперва,
щом я стигне спомен за тревоги." -
Много благодаря, Дари! Приемам корекциите!
-
Хубаво!
Имам обаче съвсем леки резерви.
Споделям:
"И така, нагиздена и бяла,
тя отърси старите си болки.
Но успя ли всичко да забрави,
раните кървяха все дълбоки?
Няма ли да бъде по-удачно въпросителният знак да е след "забрави" и да започне ново изречение, което да завършва с многоточие например? Или може би ще се получи по-добре с един строфичен анжамбман:
"Но успя ли всичко да забрави?
Раните кървяха все дълбоки
и зловещи, като тъмна клетва,
сечени коварно и подмолно."
Така го виждам аз поне.
"И зловещи, като тъмна клетва,
сякани коварно и подмолно.
Виж, и днес в съня си потреперва,
щом я стигне спомен за тревоги."
Тук категорично смятам, че употребата на "сякани" е неуместна и неправилна. Правилното е "сечени". По римите в тази строфа също би могло да се поработи още малко.
"А Земята,… вечно ще възкръсва,
с всяка зима още по- красива.
Тази нощ луната ми е пръстен,
тази снежна клетва ми отива…"
Струва ми се, че много по-силно внушение би имал един отворен финал, например:
"Тази нощ луната ми е пръстен -
снежната ѝ клетва ми отива."
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
