30 мар. 2008 г., 20:57

Обсебена

993 0 4

Какъв театър, какъв блестящ спектакъл,

колко майсторски играеш свойта роля.

Кажи ми как успяваш само с поглед

тотално да ме подчиниш на свойта воля.

 

Аматьор, получил ролята на влюбен,

доказваш своя гений и талант.

На сцената ти получаваш всичко -

превръщаш се от непознат в гигант.

 

Смело срещаш жадния ми поглед,

посвещаваш своята игра на мен

и аз веднага се превръщам в жертва

на чара ти - отрепетирано студен.

 

И докато завесата не ни е разделила,

аз ще бъда твойто вдъхновение.

Наречи ме пак единствена, любима,

и после си тръгне без обяснение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Ненова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...