30 мар. 2008 г., 20:57

Обсебена

994 0 4

Какъв театър, какъв блестящ спектакъл,

колко майсторски играеш свойта роля.

Кажи ми как успяваш само с поглед

тотално да ме подчиниш на свойта воля.

 

Аматьор, получил ролята на влюбен,

доказваш своя гений и талант.

На сцената ти получаваш всичко -

превръщаш се от непознат в гигант.

 

Смело срещаш жадния ми поглед,

посвещаваш своята игра на мен

и аз веднага се превръщам в жертва

на чара ти - отрепетирано студен.

 

И докато завесата не ни е разделила,

аз ще бъда твойто вдъхновение.

Наречи ме пак единствена, любима,

и после си тръгне без обяснение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Ненова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...