Обсебена

30 mar 2008, 20:57

Poesía » De amor

742 0 4

Какъв театър, какъв блестящ спектакъл,

колко майсторски играеш свойта роля.

Кажи ми как успяваш само с поглед

тотално да ме подчиниш на свойта воля.

Аматьор, получил ролята на влюбен,

доказваш своя гений и талант.

На сцената ти получаваш всичко -

превръщаш се от непознат в гигант.

Смело срещаш жадния ми поглед,

посвещаваш своята игра на мен

и аз веднага се превръщам в жертва

на чара ти - отрепетирано студен.

И докато завесата не ни е разделила,

аз ще бъда твойто вдъхновение.

Наречи ме пак единствена, любима,

и после си тръгне без обяснение.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.