Тишина, обсебваща стаята...
Самота, отнемаща мислите...
Студ, докосващ тялото...
Нощта е пак такава!
Пълнолунието, звездите, търсещи своето място там някъде
и то - примирението. И то - отчаянието!
Да се отдадеш на мечтите, които стават все по-безмислени
или да намериш удовлетворение другаде...
Сърцето е свикнало с болката... тя е негова спътница!
Тялото бушува. Иска усещане, но не наслада, не нежност!
Тялото тръпне за болка, жадува за кръв!
А тя - кръвта - Кралицата на красотата,
Носителката на опиянението... Вече е тук!
Стои пред мен... Прегръща ме страстно!
Нека властва сега!
Нека залее стаята... нека заглуши тишината...
Нека превърне студа в мека топлина!
Нека!