Aug 15, 2006, 5:51 PM

Обсебване

  Poetry
1.3K 0 0

Тишина, обсебваща стаята...
Самота, отнемаща мислите...
Студ, докосващ тялото...
Нощта е пак такава!
Пълнолунието, звездите, търсещи своето място там някъде
и то - примирението. И то - отчаянието!
Да се отдадеш на мечтите, които стават все по-безмислени
или да намериш удовлетворение другаде...
Сърцето е свикнало с болката... тя е негова спътница!
Тялото бушува. Иска усещане, но не наслада, не нежност!
Тялото тръпне за болка, жадува за кръв!
А тя - кръвта - Кралицата на красотата,
Носителката на опиянението... Вече е тук!
Стои пред мен... Прегръща ме страстно!
Нека властва сега!
Нека залее стаята... нека заглуши тишината...
Нека превърне студа в мека топлина!
Нека!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...