Обувките
Миличък Боже!
Как ми напомняш
моите зимни дебели обувки!
Тях си ги нося
чак до напролет-
те нито студ, нито влага пропускат.
Но ги захвърлям
слънце щом зърна
и разтопят се във мен снеговете.
В жарки сезони
не пред икони-
в дяволски устни се кръсти сърцето.
Ти затова ли
в лед ме сковаваш
и овършава душата ми буря?
Студ щом усети
босо сърцето,
в миг ще потърси какво да обуе!
Само при мъка
пак Те измъква
и те нахлузва без капка преструвка...
Миличък Боже!
Как ми напомняш
моите верни, надеждни обувки!
© Петя Божилова Все права защищены