22 дек. 2009 г., 00:21

Обяснение в любов

5.7K 0 7

Късче от Рая... за мене си късче от рая, 
платено с цената на много безсънни нощи...
За мене си полъх от красотата на безкрая...
Твоя съм... след Вечността и... още... и още...

Когато за първи път погледнах в очите ти,
открих в тях безкрайното жадувано море
и болката изстрадана от смелостта на мечтите ти,
и необятността на недостижимото за смъртните небе...
Когато за първи път докоснах ръцете ти,
почувствах пожара на събуждащ се вулкан...
в недрата му пулсираше негàта на сърцето ти
и силата на приказен непобедим великан...
Когато за първи път от твоите устни отпих
и по мене се разля топлина необяснима,
изчезнах за миг и отново за теб се родих,
по-истинска и от красотата по-неповторима...
Когато си пристан и откривам при тебе покой,
с вълните си млади утеха блажена разливам,
удавена в сълзи... потекъл от болка порой,
надеждите плахи със ветрени ласки обвивам...

Късче от Ада... за мен си и късче от ада,
дори да изгарям, "Обичам те!" пак ще мълвя!...
Пред шипа безцветен поднасям душата си млада...
За теб ще обагря най-красивото цвете в света!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дида Христозова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...