Маската  горчи,

изкриви моето огледало,

отне лунния ми ден,

зави мечите с дрипавото одеало,

излъга ме коя съм,

гримира детето в мен

за панаира Самота.

Маската  не спи.

Комедията по друг сценарий.

Тя намери други маски

и направи

от ужас да блести...

Без публика всички са на сцената.

Егоисти до последно преговарят

монолог „ЛЪЖА" с главен  Аз-а

и мъртви горди  са, а Маската  им  каза:

„Мълчи, за да живея, аз правя те единен

с шарения панаир... и щастието на конци..."

                      * * *

  Маската  ми падна,

обявих се за „нещастна"!

(искам диалог)