Обявих се за "нещастна"!
Маската горчи,
изкриви моето огледало,
отне лунния ми ден,
зави мечите с дрипавото одеало,
излъга ме коя съм,
гримира детето в мен
за панаира Самота.
Маската не спи.
Комедията по друг сценарий.
Тя намери други маски
и направи
от ужас да блести...
Без публика всички са на сцената.
Егоисти до последно преговарят
монолог „ЛЪЖА" с главен Аз-а
и мъртви горди са, а Маската им каза:
„Мълчи, за да живея, аз правя те единен
с шарения панаир... и щастието на конци..."
* * *
Маската ми падна,
обявих се за „нещастна"!
(искам диалог)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рая Борисова Всички права запазени
