Объркана
Изгубих се преди да се намеря,
отрони се болезнено парчеце суета,
любовта, изпратила след мен потеря,
изгуби дирите ми в студената мъгла.
Оплете се в буря... восъчна коса,
очите ми загоряха... в листопади,
задушаващи призраци на сива вина,
изстрелва сърцето последни снаряди.
Изгубих се... някъде в сенки
и сякаш в мен затуптяха две сърца,
веригата, изпълнена с ръждиви брънки,
остави във вкуса ми ръждива следа.
Непроходима се оказа моята душа,
и каменна, и разтопена като лава,
вулканично студена в сълзите дъга
на мъката хладен цвят и предава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Манджукова Все права защищены
