Объркана...
Отчаян вик-тишина...
Оглушава мрака на нощта.
Объркана, отчаяна и сама,
стоя на кръстопът в моята съдба...
Гръм след гръм -
моментна, заслепяваща очите светлина,
... за секунди сякаш идва деня...
гръмотевици раздират сърцето ми -
болка... хаос на чувства... празнота...
Като пъзел нареждам спомени,
за да продължа в бъдещето аз...
Останки от моменти "черни" само останали са в мен от тогаз...
Сега в идващото утре, как напред да продължа...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
