12 окт. 2007 г., 09:48

Объркана...

1K 0 34

Отчаян вик-тишина...
Оглушава мрака на нощта.
Объркана, отчаяна и сама,
стоя на кръстопът в моята съдба...

Гръм след гръм -
моментна, заслепяваща очите светлина,
... за секунди сякаш идва деня...
гръмотевици раздират сърцето ми -

болка... хаос на чувства... празнота...
Като пъзел нареждам спомени,
за да продължа в бъдещето аз...
Останки от моменти "черни" само останали са в мен от тогаз...

Сега в идващото утре, как напред да продължа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...