Oct 12, 2007, 9:48 AM

Объркана...

  Poetry
1K 0 34

Отчаян вик-тишина...
Оглушава мрака на нощта.
Объркана, отчаяна и сама,
стоя на кръстопът в моята съдба...

Гръм след гръм -
моментна, заслепяваща очите светлина,
... за секунди сякаш идва деня...
гръмотевици раздират сърцето ми -

болка... хаос на чувства... празнота...
Като пъзел нареждам спомени,
за да продължа в бъдещето аз...
Останки от моменти "черни" само останали са в мен от тогаз...

Сега в идващото утре, как напред да продължа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...