Питаш ли как прекроявам лицето си,
как в плаващи пясъци скривам глава,
пестейки от истини, гълтайки клетви,
за да вляза в кафеза на кривия свят?
Как преговарям наум достолепие,
а след това никна по-ниска от пръст,
загрубява играта и търся подкрепа,
но светът настървено се готви за мъст.
Аз си търся пролука да легна в сърцето ти,
ако аз съм готова, ако ти си готов.
И ще търся във теб и във мен, и навеки
най-митичната, вечна, безусловна любов .
© Елена Биларева Все права защищены