Очаквам пролетта...
Очаквам пролетта...
В мъгла и снежно време обзема ме летаргия.
В сумрака нощно-зимен не виждам светлина.
Но днес проблясна слънце и, дявол да го вземе,
почувствах се окрилена и радостно-добра!
Обичам, всъщност, зимата, тя все ни "изненадва",
но бяла и прекрасна е, с кристални снегове.
А слънцето ми липсва, това е факт, усещам го,
зарежда ме с енергия и пъстри цветове...
Снегът е скрил във себе си пак цялата палитра
от шарени проблясъци и топли чудеса.
Но слънцето ще стопли сърцето му замръзнало
и то ще напои със багри тъжната земя!
И жизнените сокове във всичко ще бушуват -
в земя, дървета, птици, в зелената трева.
Сега блести в очите ми, огрява, но не топли,
обаче знак ми дава, че скоро над света
ще свърши заледеното господство на снежинките,
които в танц лежерен въртят се. Засега.
И белите надежди във цветно ще огреят,
че бялото с любов ще изрисува пролетта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Борисова Все права защищены
