17 февр. 2006 г., 00:33

ОЧАКВАНЕ

966 0 0

Цял живот те търся

моя нежна, истинска любов

и все рисувам с пръсти

твоя образ с благослов.

 

Всеки ден очаквам да те срещна

и да позная твоите очи,

да те прегърна истински, горещо

без да се съмнявам, че това си ти.

 

Всяка нощ в съня дочувам

твойте думи и веселия смях

и без да зная, че сънувам

споделям безрезервно твоя грях.

 

И да днес обаче теб те няма,

а времето безмилостно тече.

Дали ще бъдем някога с тебе двама

мое мило, очаквано момче?

 

Дали наистина ще те позная,

дали ще ме познаеш ти,

ще мога ли да ти призная

свойта обич и своите мечти?

 

Моля те, ела при мен

недей да ме измъчваш вече,

за тебе мисля нощ и ден,

а ти оставаш все така далече!

 

Сега единствено желая от сърце

преди от този свят да си замина,

за миг да видя твоето лице.

А своята съдба и в гроба ще проклинам!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...