Цял живот те търся

моя нежна, истинска любов

и все рисувам с пръсти

твоя образ с благослов.

Всеки ден очаквам да те срещна

и да позная твоите очи,

да те прегърна истински, горещо

без да се съмнявам, че това си ти.

Всяка нощ в съня дочувам

твойте думи и веселия смях

и без да зная, че сънувам

споделям безрезервно твоя грях.

И да днес обаче теб те няма,

а времето безмилостно тече.

Дали ще бъдем някога с тебе двама

мое мило, очаквано момче?

Дали наистина ще те позная,

дали ще ме познаеш ти,

ще мога ли да ти призная

свойта обич и своите мечти?

Моля те, ела при мен

недей да ме измъчваш вече,

за тебе мисля нощ и ден,

а ти оставаш все така далече!

Сега единствено желая от сърце

преди от този свят да си замина,

за миг да видя твоето лице.

А своята съдба и в гроба ще проклинам!