Patrizzia (Надежда Ангелова)
2060 18134
13 сент. 2023 г., 17:45  

Очакване 

  Поэзия » Любовная
371 5 6

Ти си вятърът лунен – в косите ми нежно запял
и повдигнал за мен златотканите звездни завеси
и щурчето – строшило цигулка в безпаметна жал,
улулица повтаряща тъжно: — Къде си? — Къде си?

 

Ти си есенно слънце – огряло високия хълм,
топлината предесенно сякаш е малко оскъдна.
Ти си тайните руни в магия, без нея не съм
нито цяла, ни своя... Ти сън си – отдавна несбъднат.

 

Ти си онзи тъй страстен и палещ кръвта ми тромпет,
с който сенки безплътни танцуват. Самотна съм в мрака.
Уморени, минутите спират. Часът е без пет.
Моят стих пак шепти: — Тя стои на балкона и чака...

 

https://youtu.be/K6NWEnMyk5U?feature=shared

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??