Очакване
Ти си вятърът лунен – в косите ми нежно запял
и повдигнал за мен златотканите звездни завеси
и щурчето – строшило цигулка в безпаметна жал,
улулица повтаряща тъжно: — Къде си? — Къде си?
Ти си есенно слънце – огряло високия хълм,
топлината предесенно сякаш е малко оскъдна.
Ти си тайните руни в магия, без нея не съм
нито цяла, ни своя... Ти сън си – отдавна несбъднат.
Ти си онзи тъй страстен и палещ кръвта ми тромпет,
с който сенки безплътни танцуват. Самотна съм в мрака.
Уморени, минутите спират. Часът е без пет.
Моят стих пак шепти: — Тя стои на балкона и чака...
https://youtu.be/K6NWEnMyk5U?feature=shared
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
