Очакването приюти

Надежда –

дом тленен

на красавица

извечна.

Палава искрица

сред вихъра

на хиляди причини,

дошли

разумно

огъня ù да отнемат...

Очакването

вчерашния ден

се  с нея

лута.

И в днешния

безволево

я води.

Останало съвсем

без сили –

и в утре

гледа

да я изпроводи.

Вечер, преди сън,

отпива

глътка светло,

руйно вино –

Надеждица

пенлива –

та утре...

Стига вече...

Остави ме...

Уморих се...

Няма вече накъде...

Умирам...

Тя,

умницата...

... се смее?!!

Та и там ли...

Тя...

... Живее?!!