Jan 25, 2011, 3:34 PM

Очакването...

  Poetry » Other
576 0 1

 

Очакването приюти

Надежда –

дом тленен

на красавица

извечна.

Палава искрица

сред вихъра

на хиляди причини,

дошли

разумно

огъня ù да отнемат...

Очакването

вчерашния ден

се  с нея

лута.

И в днешния

безволево

я води.

Останало съвсем

без сили –

и в утре

гледа

да я изпроводи.

Вечер, преди сън,

отпива

глътка светло,

руйно вино –

Надеждица

пенлива –

та утре...

Стига вече...

Остави ме...

Уморих се...

Няма вече накъде...

Умирам...

Тя,

умницата...

... се смее?!!

Та и там ли...

Тя...

... Живее?!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...