7 авг. 2008 г., 16:31

Очите на живота 

  Поэзия » Философская
697 0 4

Къде е тази младост,

в която все ме обвиняват?

Захвърлих я със ярост,

годините така минават.

Загледах се напред,

назад не ща да гледам;

тогава все давах, давах,

от днес ще вземам, вземам...

Любов и сълзи разпилях,

но нищо не получих;

мечтите си във яма скрих

и сънищата си заключих.

Сега се вече изморих

и всичко в Ада запокитих,

блестящи камъчета не открих!

Дали ги има? Забравих, не попитах.

Но камъче сама ще си направя,

с длето ще го издялам и полирам,

молитва в синевата ще отправя,

в очите на живота ще се взирам!

© Миглена Джордан Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??