Очите на живота
Къде е тази младост,
в която все ме обвиняват?
Захвърлих я със ярост,
годините така минават.
Загледах се напред,
назад не ща да гледам;
тогава все давах, давах,
от днес ще вземам, вземам...
Любов и сълзи разпилях,
но нищо не получих;
мечтите си във яма скрих
и сънищата си заключих.
Сега се вече изморих
и всичко в Ада запокитих,
блестящи камъчета не открих!
Дали ги има? Забравих, не попитах.
Но камъче сама ще си направя,
с длето ще го издялам и полирам,
молитва в синевата ще отправя,
в очите на живота ще се взирам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Джордан Всички права запазени
