1 июн. 2011 г., 17:27

Очите на сянката

732 0 0
"Очите на сянката"
Оставям следи в тъмнината,
следи на уплашен човек.
Усещам погледа, забит във тила ми -
очите на сянката,
на онзи, който е винаги зад мен;
онзи, който скача и се впива в гърба ми,
държейки се с безплътните си ръце;
онзи, който ме следва навсякъде -
образът, кикотещ се в огледалото,
садистът от сънищата,
кошмарът в главата ми,
падащият като камък глас,
въпросът без отговор.
Ужасът.
Ужасът, който не може да бъде назован.
Мракът.
Мракът вътре в мен.
Страхът.
Страхът от самия мен -
безсилен роб на отчаянието,
светец, пикаещ кръв...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...