1.06.2011 г., 17:27

Очите на сянката

722 0 0
"Очите на сянката"
Оставям следи в тъмнината,
следи на уплашен човек.
Усещам погледа, забит във тила ми -
очите на сянката,
на онзи, който е винаги зад мен;
онзи, който скача и се впива в гърба ми,
държейки се с безплътните си ръце;
онзи, който ме следва навсякъде -
образът, кикотещ се в огледалото,
садистът от сънищата,
кошмарът в главата ми,
падащият като камък глас,
въпросът без отговор.
Ужасът.
Ужасът, който не може да бъде назован.
Мракът.
Мракът вътре в мен.
Страхът.
Страхът от самия мен -
безсилен роб на отчаянието,
светец, пикаещ кръв...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Задгробник Евотош Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...