1.06.2011 г., 17:27

Очите на сянката

723 0 0
"Очите на сянката"
Оставям следи в тъмнината,
следи на уплашен човек.
Усещам погледа, забит във тила ми -
очите на сянката,
на онзи, който е винаги зад мен;
онзи, който скача и се впива в гърба ми,
държейки се с безплътните си ръце;
онзи, който ме следва навсякъде -
образът, кикотещ се в огледалото,
садистът от сънищата,
кошмарът в главата ми,
падащият като камък глас,
въпросът без отговор.
Ужасът.
Ужасът, който не може да бъде назован.
Мракът.
Мракът вътре в мен.
Страхът.
Страхът от самия мен -
безсилен роб на отчаянието,
светец, пикаещ кръв...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Задгробник Евотош Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...