Ще помниш ли алеята, в която
ми беше още рано да съм влюбена?
Очите ти са странно непонятни.
Очите ти... в които се загубих.
Дали ще се намеря в тях внезапно?
(Дори и през чадъра ме валиш!)
Очите ти са странно непонятни.
Очите ти... в които ме мълчиш.
И... аз ли съм онази зад очите,
побрали тежестта на есента?
Часът е десет. Рано е да питам.
Очите ти говорят с тишина. ...