Очите ти...
Ще помниш ли алеята, в която
ми беше още рано да съм влюбена?
Очите ти са странно непонятни.
Очите ти... в които се загубих.
Дали ще се намеря в тях внезапно?
(Дори и през чадъра ме валиш!)
Очите ти са странно непонятни.
Очите ти... в които ме мълчиш.
И... аз ли съм онази зад очите,
побрали тежестта на есента?
Часът е десет. Рано е да питам.
Очите ти говорят с тишина.
Тук погледите екнат в необятност.
И ти си многоочен до митично.
Очите ти са странно непонятни.
Очите ти... в които съм различна.
Очите ти са стълби към земята.
Очите ти са корен в пролетта.
Очите ти са странно непонятни...
Ще имам ли ръце да се кача?
ми беше още рано да съм влюбена?
Очите ти са странно непонятни.
Очите ти... в които се загубих.
Дали ще се намеря в тях внезапно?
(Дори и през чадъра ме валиш!)
Очите ти са странно непонятни.
Очите ти... в които ме мълчиш.
И... аз ли съм онази зад очите,
побрали тежестта на есента?
Часът е десет. Рано е да питам.
Очите ти говорят с тишина.
Тук погледите екнат в необятност.
И ти си многоочен до митично.
Очите ти са странно непонятни.
Очите ти... в които съм различна.
Очите ти са стълби към земята.
Очите ти са корен в пролетта.
Очите ти са странно непонятни...
Ще имам ли ръце да се кача?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
