14 нояб. 2009 г., 12:48

Очите твои

849 0 1

Очите твои

 

 http://www.vbox7.com/play:a09af6bf

 

Очите ти не мога да забравя!

Очите ти ме карат да не спя!

В очите ти погледна ли... тогава

усещам, че е жива любовта!

 

Очите ти са извор на надежда.

Погледът ти е любовен зов.

Една усмивка твоя ме отвежда

в приказка, наречена Любов.

 

Какво ми стори с тези две очи,

докосвайки ме само с поглед нежен?

Кажи, отговори, не ме мъчи!

Защо горя от порива копнежен?

 

Погледнеш ли ме, в приказка вълшебна

превръща се животът ми в миг.

С очите си съня ми ти открадна

и сред звездите търся твоя лик.

 

Попаднах в плен на тези две очи,

а казват, те са огледало на сърцето.

Погледна ли ги, слънчеви лъчи

с усмивка озаряват ми лицето.

 

За мен очите ти са истинска магия,

пенливо вино, сгряващо кръвта,

божествена амброзия, бушуваща стихия,

два огъня, разпалващи страстта.

 

И всеки поглед твой е като песен,

звучаща нежно в моята душа.

Сърцето кара да тупти с ритъм бесен

и да усещам с всяка фибра любовта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АнеблА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, тези очи... всеки си има по две такива Хубаво!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...