ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
III. ОДА ЗА БУКВИТЕ
И днес в този стар витинийски Олимп
перо по папируса броди...
Молитва свещена звънти като химн
с речта на славянски народи…
За делото свято гранитът шепти -
велико, така всеобхватно!
И можеш да видиш в килията ти
пред свитъци двамата братя.
Отново Методий реди с Константин
заветните: “аз”, “буки”, “веди”…
В Панония, Моравия, Венеция и Рим
ечат още гръмки беседи,
в които пред строгия клир догматици
надмогва сам Кирил канона.
Не само на трите “избрани” езика
ще пеят отци от амвона.
Божествени символи в букви отварят
очи, за доховното слепи.
И моята мила и щедра България
приема ги в своите шепи!
Учители светли, вас помни народът
ведно с Климент, Сава, Горазд.
И в тази лирично-прочувствена ода
прекланям се с почит пред вас!
15.05.2023 г.
© Владислав Недялков Все права защищены
Чудесно написано!