Всяка вечер до мене щом се сгушиш
и ме завардиш с дъха си топъл,
аз тихо ставам цигара да изпуша
и да стъпча оня демоничен вопъл,
който към други светове ме носи
и ме кара да изтръпвам цяла.
Страховете ми отново се боричкат боси
върху топлата ни спалня бяла.
И започват да задават досадните въпроси:
"Изглади ли добре прането цяло?
Преоблече ли децата? Да не би пък да са боси?
Изпра ли пухкавото одеяло?" ...