Ода за прането
Всяка вечер до мене щом се сгушиш
и ме завардиш с дъха си топъл,
аз тихо ставам цигара да изпуша
и да стъпча оня демоничен вопъл,
който към други светове ме носи
и ме кара да изтръпвам цяла.
Страховете ми отново се боричкат боси
върху топлата ни спалня бяла.
И започват да задават досадните въпроси:
"Изглади ли добре прането цяло?
Преоблече ли децата? Да не би пък да са боси?
Изпра ли пухкавото одеяло?"
А сърцето е някъде измежду парцали,
с които трябва да избърша пода.
Но този филм не е за мен, не разбра ли?
Защото ужасена съм от тази роля!
Затова недей да искаш да съм вечна домакиня!
Недей се врича в измислена любов!
Меденият месец след като отмине,
тя ще литне уморена за нов живот!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепп Всички права запазени
