7 нояб. 2006 г., 00:10

Ода за Сървайвър

798 0 1

Сървайвър

 

Седя пред компютъра

и хрупам бисквити

гледам   пак сървайвър

как гладуват горките!...

Че оризец и рибка

всеки ден  само хапват,

но за  Иван те не стигат

и сърди се   здраво!

Четвърти ден  гладува,

 за бобец  си мисли,

пържоли сънува,

 на всички е обиден!

Танчето пък плаче

и за Андрей тъгува,

че изгониха юнака,

в който бе влюбена!

Звездомир пък вече

от нищо не му пука,

че скрито си ядеше,

развалиха му дослука!

Нели пък виновна

се чувства горката,

история любовна

прекъсна тя самата!

Всъщност за всичко

Ахмет бе виновен,

оказа се лисица

хитра и лъжовна!

За Чичо ви Вальо

какво да ви кажа

 просто в играта

финалист е отдавна!

Наско пък накрая

дори и да отпадне

облечен и съблечен

татуиран ще остане.

А Семра и Петя

за сега ще оставя

единствени те двете

достойно се справят!

Бисквитите привършвам

че изнервих жената

 а епизодът свърши,

но утре продължава!

Това е то - Сървайвър!

Страхотен и  забавен!

А края е ясен!

Един ще остане!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!!! Аз не ги гледам много, но ти си ми преразказал какво става

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...