Adrianinho_ (Станислав Димов)
5 3
5 июн. 2008 г., 15:38

Огледало 

  Поэзия » Любовная
756 0 2
И буден бях, а сякаш спях
пред празното коварно огледало,
едничък страх, че теб те няма,
обзел душата ми изцяло.

Поглеждам пак в морето от стъкло
и чакам там да видя мойта сянка,
а то е празно и ни силует,
ни признак на живот.
Що е то? - като в някоя гатанка.

А страхът расте - кога ли ще престане
да мъчи полумъртвата душа,
че ти си и единствено страдание,
по теб копней най-много на света.

Огледалце, огледалце, я познай,
а то показва твоето лице
и бързо и коварно се изпразва
пред протегнатите ми невидими ръце.

И продължавам все така безплътен
да се скитам буден във съня,
да търся пак лика ти смътен
пред огледалото на любовта.

© Станислав Димов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Здравей Станиславе!
    Уви това стихотворение не ми допадна.То е твърде хаотично, неизбистрено.Формата доминира над съдържанието и някак си го задушава.
    Думите празното,коварно огледало са директно взети от Далчев. Оледалце и т. н. напомня приказката за Снежанка и е абсолютно неуместно тук мисля аз. Да не говорим, че думата изпразва в съвременното си значение предизвиква нежелани телесни асоциации. А последният куплет? Ликът трябва да се търси ВЪВ огледалото, а не ПРЕД него, което вече е безсмислица. Не се е получило!
    Поздрави от Боян Денизов
  • Браво!Страхотно е!Много истинско..
Предложения
: ??:??