Огледало
И буден бях, а сякаш спях
пред празното коварно огледало,
едничък страх, че теб те няма,
обзел душата ми изцяло.
Поглеждам пак в морето от стъкло
и чакам там да видя мойта сянка,
а то е празно и ни силует,
ни признак на живот.
Що е то? - като в някоя гатанка.
А страхът расте - кога ли ще престане
да мъчи полумъртвата душа,
че ти си и единствено страдание,
по теб копней най-много на света.
Огледалце, огледалце, я познай,
а то показва твоето лице
и бързо и коварно се изпразва
пред протегнатите ми невидими ръце.
И продължавам все така безплътен
да се скитам буден във съня,
да търся пак лика ти смътен
пред огледалото на любовта.
пред празното коварно огледало,
едничък страх, че теб те няма,
обзел душата ми изцяло.
Поглеждам пак в морето от стъкло
и чакам там да видя мойта сянка,
а то е празно и ни силует,
ни признак на живот.
Що е то? - като в някоя гатанка.
А страхът расте - кога ли ще престане
да мъчи полумъртвата душа,
че ти си и единствено страдание,
по теб копней най-много на света.
Огледалце, огледалце, я познай,
а то показва твоето лице
и бързо и коварно се изпразва
пред протегнатите ми невидими ръце.
И продължавам все така безплътен
да се скитам буден във съня,
да търся пак лика ти смътен
пред огледалото на любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Димов Всички права запазени
