Дора (Дорика Цачева)
91 1025
30 авг. 2005 г., 14:18

Огледало 

  Поэзия
940 0 4
Поглеждам си лицето в огледало -
суетно търся образа си мек,
но вместо поглед на момиче бяло,
от там ме гледа вече зрял човек.
Полека-лека младостта си тръгва,
неумолима в своя вечен бяг
и няма време днес да се залъгвам -
ръка за сбогом давам, няма как ...
Пропуска я зеленият семафор,
стрелките на часовника хвърчат,
като криле на птица и помахват
със тъжен поглед преди дълъг път.
Довиждане, или по-скоро - сбогом!
Върви си, младост, но ми остави
в сърцето - болка, във гръдта - тревога,
в очите - нежност и в сънят - мечти.

© Дорика Цачева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дора, прекрасно стихотворение. Браво!
  • Тръпки ме побиха! Толкова е истинско и емоционално! Ти си невероятен човек и поетеса! Браво!
  • И едно слабо не видях! Всичките ти творби са страхотни!
  • БРАВО!!! Е това е, толкова е истинско че чак настръхвам!!! И другите също са страхотни!! С нетърпение чакам да се активират останалите...Ти си моя ЛИТ-ГИД, гордост и надежда, че доброто в света е непобедимо! Искам да те чета още и още...ДАВАЙ!!!
Предложения
: ??:??