Поглеждам си лицето в огледало -
суетно търся образа си мек,
но вместо поглед на момиче бяло,
от там ме гледа вече зрял човек.
Полека-лека младостта си тръгва,
неумолима в своя вечен бяг
и няма време днес да се залъгвам -
ръка за сбогом давам, няма как ...
Пропуска я зеленият семафор,
стрелките на часовника хвърчат,
като криле на птица и помахват
със тъжен поглед преди дълъг път. ...