Огледало
Поглеждам си лицето в огледало -
суетно търся образа си мек,
но вместо поглед на момиче бяло,
от там ме гледа вече зрял човек.
Полека-лека младостта си тръгва,
неумолима в своя вечен бяг
и няма време днес да се залъгвам -
ръка за сбогом давам, няма как ...
Пропуска я зеленият семафор,
стрелките на часовника хвърчат,
като криле на птица и помахват
със тъжен поглед преди дълъг път.
Довиждане, или по-скоро - сбогом!
Върви си, младост, но ми остави
в сърцето - болка, във гръдта - тревога,
в очите - нежност и в сънят - мечти.
суетно търся образа си мек,
но вместо поглед на момиче бяло,
от там ме гледа вече зрял човек.
Полека-лека младостта си тръгва,
неумолима в своя вечен бяг
и няма време днес да се залъгвам -
ръка за сбогом давам, няма как ...
Пропуска я зеленият семафор,
стрелките на часовника хвърчат,
като криле на птица и помахват
със тъжен поглед преди дълъг път.
Довиждане, или по-скоро - сбогом!
Върви си, младост, но ми остави
в сърцето - болка, във гръдта - тревога,
в очите - нежност и в сънят - мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дорика Цачева Всички права запазени
