Тишината толкова ме оглушава
неизпълнена със твоя смях,
гледам снимката ти тъй позната
сякаш си до мен сега.
И гласът нежно пак ме гали
"Мацинка, добре ли си"
със усмивка питаш ме, нали?
Да, добре съм,мили, да
нашите внуци са моя опора сега
погледни ги Саши, Жори,
колко са пораснали ,нали?
Саши със любов говори: ...