Оглушителна тишина

Тишината толкова ме оглушава

неизпълнена със твоя смях,

гледам снимката ти тъй позната

сякаш си до мен сега.

И гласът нежно пак ме гали

"Мацинка, добре ли си"

със усмивка питаш ме, нали?

Да, добре съм,мили, да

нашите внуци са моя опора сега

погледни ги Саши, Жори,

колко са пораснали ,нали?

Саши със любов говори:

"Дядо е звезда блести!"

Няма да допусна скъпи,

времето да заличи, твоят образ мил прекрасен

да изчезне в техните глави.

Как си- ходиш ли за риба

хвана ли го тоз голям шаран

дето все не даваше ти мира

в сънищата и наяве.

Почивай си за нас не мисли

но моля те над всички ни бди!

На Иво с обич - Даф