22 мая 2006 г., 10:18

Огнена 

  Поэзия
678 0 4
  • Луда кръв във вените ми блъска,
    бие полудялото от страст сърце.
    Страстта в душата ми огньове пали,
    буйни разгарящи пламъци...
    И аз пред огънят заставам,
    с лице към пламъците ярки.
    В ефирна дреха и танцувам
    огнен танц сред живожарици.
    Огнен е дъхът от изпитото вино
    и сякаш в мен е огънят с искрите.
    В очите ми зелени мълниеносно
    огънче припламва,лумва.
    Стихийно нажежена,неустоима...
    Само бледата луна над мене има сила...
    И  я призовавам... Ей, луна, над мен ела
    и с твоите сенки завържи ме,
    че аз съм полудяла... дива,
    Край мене мина бледата луна.
    Душата ми изгубва сетни сили.
    И нека да боли, нали е огнена
    и влюбена!

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??