May 22, 2006, 10:18 AM

Огнена

  Poetry
877 0 4
  • Луда кръв във вените ми блъска,
    бие полудялото от страст сърце.
    Страстта в душата ми огньове пали,
    буйни разгарящи пламъци...
    И аз пред огънят заставам,
    с лице към пламъците ярки.
    В ефирна дреха и танцувам
    огнен танц сред живожарици.
    Огнен е дъхът от изпитото вино
    и сякаш в мен е огънят с искрите.
    В очите ми зелени мълниеносно
    огънче припламва,лумва.
    Стихийно нажежена,неустоима...
    Само бледата луна над мене има сила...
    И  я призовавам... Ей, луна, над мен ела
    и с твоите сенки завържи ме,
    че аз съм полудяла... дива,
    Край мене мина бледата луна.
    Душата ми изгубва сетни сили.
    И нека да боли, нали е огнена
    и влюбена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...