Огнена изповед
(поема)
На
Анита Желева
Порцеланова принцесо
разкошна,
но крехка и ранима.
Нека сълзите ти
се стичат по лицето ми
от щастие.
Да вкуся солта,
да изгубя ритъма
и римата.
Без сантимент –
да те любя с душа на поет
и с тяло.
Времето да разболея.
Сняг при тридесет градуса
Целзий,
не Фаренхайт –
ще вали.
Пролетен дъжд ще ръми –
наесен.
Защото в твоите прегръдки
ще мога всичко.
Да вдишам косите ти
и да издишам пламъци.
Като дракон.
Те се сипят в пясъчен часовник,
но със сажди,
да отмерват трептенето на слънчогледи
в очните ми ябълки.
Да свиря акорди –
по изпънатата ти кожа,
мека като коприна.
Да разкъсам декорите
на древногръцката трагедия,
но с български привкус.
Защото еделвайсът –
пъклено гори.
Той гледа през гъстите мъгли,
на Пирин
като през остъклен балкон –
пулса градски.
Осемдесет на шейсет –
по закон.
Къргооборот на души
се върти –
всеки ден,
в паметник ще се обезсмърти –
на предатели и лъжци.
***
В дрямка да се разложа.
Да те чакам, дяволке –
ти си тъмнокожа,
ти си тъмноока,
ти си тъмнокоса.
Ще ме завлечеш в бездната,
за да ме удавиш във врящия казан.
Ох, садизъм
с щипка пипер
и мазохизъм.
***
Само с поглед
ме омагьоса.
Душата ми окова
с кленови листа.
Ти си като хероин,
въпреки че не съм пробвал –
съм пристрастен.
Ти си божи грях.
Защото, Ани, ти носиш
сърцето на Ева,
която плода откъсна от райската градина.
Първична храброст е да се бориш
за знание
и развитие.
Не да стоиш в плен
на реда.
Ти твориш,
аз чета и
копирам,
плагиатствам.
Дано не ме хванат,
ала надали.
Ти публикуваш
аз горя,
но в мрака.
Ти дърпаш щепсела –
аз отдавна изкъртих контакта,
като обзавеждах
празната си душа.
И сега всеки ден
ме лови ток
от любов.
Аз ще те целуна.
Жаден съм,
а само със сълзи няма да се утоля.
Ще ти изгриза пломбите
да останат само кариеси.
Нищо, ще ги запълня с
шоколад.
Не съм зъболекар –
но ще се науча.
Не знам само –
как ще си платиш.
Но нали ще ставаш нотариус...
или следовател...
или съдия...
или каквото ти скимне утре...
Сигурен съм, че ще намериш начин.
***
Ти си лебед –
в тъмни одежди.
В мига когато те съзрях,
светът се спря.
Вече не се върти.
Изместих полюсите.
Простудих Екватора.
Векове ще ти се обяснявам в любов,
а ще минат едва
няколко секунди.
Докато изгоря,
когато светя най-силно.
***
Ти държиш сърцето ми
в дланта си,
а то тупти
в ода
на радостта.
Чета те като книга –
кошуто прозрачна.
Виждам всичко
и доброто,
и лошото,
и не ми пука.
Обичам те.
***
Хмм, мастилото привършва,
а имам още толкова бензин
и дизел,
и газ,
но нафта не,
да се разпаля
и да ти кажа.
Но ще имам време –
цял живот.
Все пак –
Честит рожден ден.
Честит Св. Валентин.
Честит Трифон Зарезан.
12.02.2014г.
гр. София
Виктор Велев
© Виктор Велев Все права защищены