Огнена изповед

(поема)

На

Анита Желева

Порцеланова принцесо

разкошна,

но крехка и ранима.

Нека сълзите ти

се стичат по лицето ми

от щастие.

Да вкуся солта,

да изгубя ритъма

и римата.

Без сантимент –

да те любя с душа на поет

и с тяло.

Времето да разболея.

Сняг при тридесет градуса

Целзий,

не Фаренхайт –

ще вали.

Пролетен дъжд ще ръми –

наесен.

Защото в твоите прегръдки

ще мога всичко.

Да вдишам косите ти

и да издишам пламъци.

Като дракон.

Те се сипят в пясъчен часовник,

но със сажди,

да отмерват трептенето на слънчогледи

в очните ми ябълки.

Да свиря акорди –

по изпънатата ти кожа,

мека като коприна.

Да разкъсам декорите

на древногръцката трагедия,

но с български привкус.

Защото еделвайсът –

пъклено гори.

Той гледа през гъстите мъгли,

на Пирин

като през остъклен балкон –

пулса градски.

Осемдесет на шейсет –

по закон.

Къргооборот на души

се върти –

всеки ден,

в паметник ще се обезсмърти –

на предатели и лъжци.

***

В дрямка да се разложа.

Да те чакам, дяволке –

ти си тъмнокожа,

ти си тъмноока,

ти си тъмнокоса.

Ще ме завлечеш в бездната,

за да ме удавиш във врящия казан.

Ох, садизъм

с щипка пипер

и мазохизъм.

***

Само с поглед

ме омагьоса.

Душата ми окова

с кленови листа.

Ти си като хероин,

въпреки че не съм пробвал –

съм пристрастен.

Ти си божи грях.

Защото, Ани, ти носиш

сърцето на Ева,

която плода откъсна от райската градина.

Първична храброст е да се бориш

за знание

и развитие.

Не да стоиш в плен

на реда.

Ти твориш,

аз чета и

копирам,

плагиатствам.

Дано не ме хванат,

ала надали.

Ти публикуваш

аз горя,

но в мрака.

Ти дърпаш щепсела –

аз отдавна изкъртих контакта,

като обзавеждах

празната си душа.

И сега всеки ден

ме лови ток

от любов.

Аз ще те целуна.

Жаден съм,

а само със сълзи няма да се утоля.

Ще ти изгриза пломбите

да останат само кариеси.

Нищо, ще ги запълня с

шоколад.

Не съм зъболекар –

но ще се науча.

Не знам само –

как ще си платиш.

Но нали ще ставаш нотариус...

или следовател...

или съдия...

или каквото ти скимне утре...

Сигурен съм, че ще намериш начин.

***

Ти си лебед –

в тъмни одежди.

В мига когато те съзрях,

светът се спря.

Вече не се върти.

Изместих полюсите.

Простудих Екватора.

Векове ще ти се обяснявам в любов,

а ще минат едва

няколко секунди.

Докато изгоря,

когато светя най-силно.

***

Ти държиш сърцето ми

в дланта си,

а то тупти

в ода

на радостта.

Чета те като книга –

кошуто прозрачна.

Виждам всичко

и доброто,

и лошото,

и не ми пука.

Обичам те.

***

Хмм, мастилото привършва,

а имам още толкова бензин

и дизел,

и газ,

но нафта не,

да се разпаля

и да ти кажа.

Но ще имам време –

цял живот.

Все пак –

Честит рожден ден.

Честит Св. Валентин.

Честит Трифон Зарезан.

12.02.2014г.

гр. София

Виктор Велев