7 мая 2011 г., 12:09

Огнена любов

1.1K 0 0

Когато слънцето започне да блести,
аз знам, че този блясък пак си ТИ!
Ще продължа тогава в любовта ти огнена аз да живея,
дори от светлината твоя пак да ослепея.

Останал сляп, без мойте искрени очи,
аз знам, че никога във тях не ще проблясват пак сълзи.
Какво пък толкоз – дори без тях, аз знам, усмихнат ще живея,
и на слънцето, заради теб, отново ще се смея.

Аз знам, че утрото прекрасно няма пак да виждам,
и знай - заради туй на хората около мен, аз няма да завиждам.
Защото със сърцето си ще чувствам топлината,
така прекрасна и сгряваща във зимата душата.

А нощем, когато падне мракът черен,
и той игра играе като клоун самотен, лековерен.
С усмивка в него смело ще застана,
и уверен аз, че имам твойта светлина, срещу него ще въстана.

С насмешка и ирония аз него ще погледна,
и на земята мокра и студена леко ще приседна.
Защото знам, че огнен феникс в любовта ти пламенна се крие,
и величието негово, тоз мрак тъй жалък, никога не ще затрие.

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андриан Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...