Огнена пролет във мене цъфти
Гаснат тихите стъпки на залеза.
И от огъня святкат пречистени.
Не отмерих ни хляба, ни виното,
осветеното раздадох до обич...
Във вечерните клони на залеза
приютих птици да пренощуват,
а със утрото отново сбогувах
посоките накъдето отлитат...
Във посоката на сърцето си тръгнах,
издигната от шеметни, луди вълни,
а душата до звездност нахраних
от безсъници в жар, вместо сълзи.
И тогава запали се в мене искрата,
във очите ми в огън гори, и блести.
Завихрена от копнежите светли,
огнена пролет във мене цъфти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
