Огнище
Огнище
Родих се до изгаснало огнище, пепел и тъга.
Отгледа ме споменът - зa тиха есен, унесена в нощта.
Вярваха във мен слугите на всички хора по света.
Всички искаха да донеса спомена на любовта.
Родих се от мечтите... на едно изсъхнало дърво.
Майка ми бе душата, таткото - гора.
Съдба ми подариха - от прах и от сълза.
Религия ми сътвориха от няколко листа.
Родиха ме мечтите - за вяра и за свобода.
Вярваха във мен звездите и за вечността.
Реките спряха, искаха да вярват и те във чудеса.
Душата ми изплува, сълзата ме обля със нежна светлина.
Огнището отново огънят събуди.
Стана, на рамото ми се подпря,
усмихна ми се, разбрах - съдба ми е това.
И дари със топлина... света.
Юлиано
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлиано Кръстев Все права защищены
