iuliano (Юлиано Кръстев)
49 225
2.02.2008 г., 8:56 ч.

Огнище 

  Поезия
1353 0 8
 

                 Огнище

 

Родих се до изгаснало огнище, пепел и тъга.

Отгледа ме споменът - зa тиха есен, унесена в нощта.

Вярваха във мен слугите на всички хора по света.

Всички искаха да донеса спомена на любовта.

 

Родих се от мечтите... на едно изсъхнало дърво.

Майка ми бе душата, таткото - гора.

Съдба ми подариха - от прах и от сълза.

Религия ми сътвориха от няколко листа.

 

Родиха ме мечтите - за вяра и за свобода.

Вярваха във мен звездите и за вечността.

Реките спряха, искаха да вярват и те във чудеса.

Душата ми изплува, сълзата ме обля със нежна светлина.

 

Огнището отново огънят събуди.

Стана, на рамото ми се подпря,

усмихна ми се, разбрах - съдба ми е това.

И дари със топлина... света.

 

                         

                          Юлиано

© Юлиано Кръстев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно е!Правиш страхотни неща
  • Поздравления!!!Харесва ми как пишеш...
  • Добре,добре!
  • Прекрасно ! Поздрави !
  • Огнището на Горски дух?
    "Огнището отново огънят събуди.
    Стана, на рамото ми се подпря,
    усмихна ми се, разбрах - съдба ми е това.
    И дари със топлина... света. "
    Честит рожден ден! Ново начало, нови мечти, нова гора - обляна в светлина! И... нов стих, който с душата си чета! Прегръщам те, Юлиано!
  • Колко мило и нежно!Поздравления!!!
  • А ти дари мен с топлина...
    с обич, Юлиано.
  • Поезията ти ражда в мен мечтание и топла усмивка!Благодаря за удоволствието да те чета!Поздрав за слънчев и вдъхновен ден!
Предложения
: ??:??