25 февр. 2007 г., 19:13

Ограбена 

  Поэзия
1187 0 5

Ограбена

 

Кърви сърцето разярено,

напират яростни вълни

и обливат цялото ми тяло

с болка, мъка и злини.

 

Крещи душата силно,

разцепва тъмното небе

и луната пак я няма,

скри се някъде от мен.

 

Сляпа съм. Не виждам.

Ти избоде моите очи,

а искам да изляза

и да видя слънчеви лъчи.

 

Празна е душата,

взе ми всичко ти.

Няма криле сърцето,

а иска да лети.

 

Не мога повече да дишам.

Ограби всичко ти.

Взе ми и душата, и сърцето

и разби ми всичките мечти.

 

Какво още искаш?

Нямам нищо да ти дам.

Уби ме ти веднъж,

сега не можеш да ме съживиш!

© Ивелина Йорданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Любимото ми стихотворение на Ивка ;] Жалко, че спря да пише, но поне аз почнах :P
  • "Сляпа съм. Не виждам.
    Ти избоде моите очи,
    а искам да изляза
    и да видя слънчеви лъчи."

    Любовта е сляпа !!!

    Поздрави!
  • "Уби ме ти веднъж,
    сега не можеш да ме съживиш!"
    Страхотно е!
  • Нямам думи,това ,което си написала е толкова истинско само мога да ти изкажа моите поздравления!
  • Много силен вътрешен ритъм!
Предложения
: ??:??